КВИНКОНС И ЙОД (ПРЪСТ НА БОГА)
Квинконсът е аспект, свързващ две планети, които се намират на 150 градуса една от друга. Особеното при него е, че планетите са в знаци, нямащи нищо общо помежду си. Те не са от една и съща стихия, както е при тригона, нито са от една и съща полярност, както се получава при секстила. Квинконсът не свързва знаци от едно и също качество, (кардинални, фиксирани или променливи), както е при квадратурата и опозицията. Затова често не го забелязваме в наталната карта. Правилото на този аспект е просто: един знак прави квинконс с двата знака, съседни на противоположния му знак. Тоест планета в Овен може да образува квинконс с планети, които се намират в съседните знаци на Везни; в Дева и в Скорпион. Орбисата за квинконса, е малка: +-2, най- много 3 градуса.
Отношенията между планетите, свързани от аспекта, напомнят на ситуация, при която някой човек се озовава на мероприятие в компания на непознати. Той може да иска да се повесели добре, но всъщност не знае какво да говори със събеседниците си, защото нямат общи теми. В течение на вечерта гостите ще си разменят няколко незначителни фрази и ще се разделят с досада. Знаците, образуващи квинконс, нямат общи характеристики и е логично между тях да има напрежение, което може да се овладее само чрез компромис.
Когато обсъждаме квинконкса, не може да не споменем единствената симетрична конфигурация, в която влиза този аспект: йод, наречен още Пръст на Бога. Йодът се образува от два квинконса, които една планета прави към две други, свързани чрез секстил. Например: Марс в Овен е в квинконс към Меркурий в Дева и Плутон в Скорпион, а Меркурий и Плутон са в секстил. Трите планети образуват йод и централната точка в тази фигура е Марс. Той е подложен на влиянието на двата квинконкса и следователно е изправен пред два различни проблема. Двете други планети; Меркурий и Плутон могат да разрешат в голяма степен противоречията от квинконсите, които образуват с Марс, чрез секстила помежду си.
Каква е трудността при квинконса и съответно при йода? Проблемите, които йодът създава, напомнят тези на тау- квадратурата. Разликата между двете фигури е в това, че тау- квадратурата действа открито и ефектът от нея по- лесно се забелязва, докато човек трудно вижда проблема, показан от йода и не знае как да се справи с него. Нещо повече; той често го пренебрегва, защото не му придава важност и не смята, че темата заслужава време и усилия.
Нека да илюстрираме тау- квадратурата с един пример. Да си представим, че трите планети, споменати преди малко; Меркурий, Марс и Плутон, образуват тау- квадратура в неподвижни знаци. Меркурий е в знак Лъв, Марс е в Телец, а Плутон е в Скорпион. Тази фигура показва голяма упоритост и неотстъпчивост, когато човек защитава идеите и позициите си. Ако той се озове на бойното поле, може да бъде геройски убит, но няма да отстъпи пред врага. Обаче да речем, че му е провървяло да живее в мирна страна, където работи като инженер. Неговият шеф му предлага да разработи нов проект, който, ако бъде одобрен, ще бъде внедрен в производството. Нашият герой има идея, която развива много добре според него, но шефът не е съгласен и я отхвърля. Инженерът с Меркурий в Лъв защитава настойчиво и красноречиво своята теза, обаче не успява да убеди ръководителя. За инженера това е провал, който разваля отношенията му с началника. Инцидентът прераства в продължителна конфронтация, тъй като Марс в Телец, при това в опозиция с Плутон, е рядко неотстъпчив в позиционни битки. Междувременно положението във фирмата се променя, налагат се съкращения и шефът използва случая да реши проблема, като уволни неудобния служител. Ако героят не е осъзнал до този момент проблемите, които символизира неговата тау- квадратура, а те със сигурност са се проявявали и преди, след този случай той ще си направи изводи и ще се опита да действа по друг начин. Той ще види своя вътрешен проблем, който се проектира във външния свят като трудни отношения и конфликти.
Нека видим как биха действали същите планети, но в други знаци, образуващи йод, т.е. Марс в Овен прави два квинконса към Меркурий в Дева и към Плутон в Скорпион, които са в секстил помежду си. Да приемем, че този йод се намира в наталната карта на инженера от горния пример. С Меркурий в Дева той има аналитичен ум и внимателно разработва проекта, като го обмисля от всички страни. Специалистът има задълбочени познания в своята област (секстил Меркурий- Плутон), подготвил е добре предложението си и убедително го защитава. Шефът има някои възражения, но служителят ги оборва, като доказва своята правота по категоричен, макар донякъде дразнещ начин. Проектът е внедрен в производството и инженерът е назначен да оглави екипа, който работи по него. Скоро ръководителят започва да получава сигнали срещу способния служител, който обаче не може да се сработи със своите колеги. Той смята, че знае повече от тях и държи да демонстрира превъзходството си. Дори инженерът да е прав, той влиза в неприятни пререкания (квинконс Меркурий- Марс) и създава дребни, но постоянни конфликти (Марс- Плутон). Постепенно шефът започва да се изнервя от напрежението и да осъзнава, че служителят, макар и кадърен, не е добър за екипна работа и това създава пречки пред неговото кариерно издигане. В това време инженерът може изобщо да не осъзнава своя проблем, а убеден в незаменимостта си да мисли, че „не му върви“ нито с колегите, защото са „тъпи“, нито с шефа, защото той се страхува, че служителят ще го измести от мястото му. Ако обаче реши да си намери друга работа, ще открие, че сходни ситуации се повтарят и в нея.
Запитах се защо ли тази аспектна фигура е наречена „Пръст на Бога“. Всъщност фразата „Божий пръст“ се среща в Свещеното Писание в текста за десетте Божии напасти: „И направиха така; Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и се явиха по хората и по животните; цялата земна пръст се превърна на мушици по цялата Египетска земя. 18 И влъхвите се помъчиха да извършат същото с магиите си, за да произведат мушици, но не можаха; а мушиците бяха по хората и по животните. 19 Тогава влъхвите казаха на фараона: Божий пръст е това.“
Влъхвите, т.е. мъдреците, не разбират явлението, което виждат и го тълкуват като проява на неведомата Божия воля. По същия начин човек си обяснява причината за повтарящите ситуации в своя живот си с неща извън себе си: с обстоятелства, с хора и прочее, с една дума: Съдба. Именно това казва и Карл Густав Юнг: „Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба.“
Честно казано, не мисля, че далеч не всичко в живота може да бъде обяснено с психическата нагласа на човека, нито пък можем да променим себе си дотолкова, че да се издигнем над всякакви трудни ситуации. Постоянната работа над себе си обаче дава резултати и единствено по този начин е възможно развитието, което е задачата на човешкия живот.
