ПЛУТОНОВИТЕ ТРАНЗИТИ

Плутоновите транзити напомнят природни бедствия като земетресения и вулканични изригвания. Напрежението, което дълго време се е натрупвало дълбоко в земята, изригва на повърхността, скритите сили, действали в земните недра, стават видими. Неслучайно в митовете на древните Плутон (Хадес) управлява подземното царство и мощта му е не по-малка от тази на Юпитер (Зевс).  

По подобен начин Плутоновите транзити отбелязват в човешкия живот време на трансформация, разрушение и обновление.

(Тук му е времето да отворя скоба и да поясня, че планетите всъщност не правят нищо персонално на никого. Плутон не „минира” изградените схеми в ничий живот, Сатурн не е виновен за трудостите ни, нито пък Юпитер пряко ни носи късмет. Планетите са в ролята на огромен часовник, който отмерва различните времена, а събитията ги предизвикват хората.)

            Транзитите на Плутон ни поставят пред необходимостта да приключим някои стари глави от живота си, които вече сме надраснали. Те ни показват, че трябва да се разделим с нещо и ако не го направим доброволно, ще бъдем заставени да го направим.

Честно казано, от всички неща, които съм прочела, изслушала и изстрадала по темата, съм установила, че има два типа отношение към Плутоновите транзити. Едното е, че трябва да сме готови за най-лошото в живота си, да чакаме смърт и разрушения, в преносен, понякога и в буквален смисъл. Другото е: „страданията извисяват, извисете се чрез трудностите”, преоткрийте се. Само че на никого не му харесва да се преоткрива чрез страдание, понеже процесът е изключително болезнен. За болката, както казва Саюри в „Мемоарите на една гейша”, може да се говори откровено  единствено когато престанеш да я изпитваш.

            Много характерно за транзитите на Плутон е силната емоционална реакция на събитията, които се случват в живота ни, те се преживяват много дълбоко. В повечето случаи емоциите: гняв, скръб, страх, са дори неадекватни на реалността.  Когато след години мислено се върнем към преживяното, се чудим защо сме се измъчвали толкова за неща, които явно са били неизбежни.

Обяснението е, че сме се сраснали дълбоко с тази част от нас, която трябва да отмре, с която трябва да се разделим. Ако губим близък човек, това наистина е болезнено. Ако трябва да поемем по нов път на кариерно развитие, виждаме пречките, а не възможностите. Ако при това смятаме, че сме принудени от обстоятелствата, всичко става още по-трудно поради ожесточената вътрешна съпротива. 

            Плутоновите транзити са бавни; те траят около две-три години. През това време трае подготовката за смяната, самата промяна и накрая осъзнаването и приемането на резултата.

На хората, които преминават през Плутонов процес на коренна промяна, искам да  кажа фразата, която прочетох в сайта на един руски астролог и често си повтарям:

„ Когато Плутоновият транзит свърши, никога няма да искаш да се върнеш към това, което е било преди той да започне, колкото и труден да се окаже за теб”.