КРАЛЯТ СЛЪНЦЕ И НЕГОВАТА ЛУНА

Философията на този френски владетел се изразява най-добре от прочутата му фраза „Държавата – това съм аз!”, произнесена пред Парижкия парламент. Макар да има известни съмнения, че Луи действително я е изрекъл, понеже не е открита в архивите, тя сполучливо отразява същността на неговото управление.

Беше ми странно, че през онази отдалечена епоха е бил известен не само денят, но и точният час на раждане на Луи XIV: роден е на 5.09.1638г. в Сен Жермен ан Ле, в 11ч.13мин. Това се дължи вероятно на факта, че неговата поява на бял свят е била дългоочаквано и желано събитие; майка му, Анна Австрийска го ражда след 23 години безплоден брак.

Управлението на Луи XIV е пример за абсолютна монархия, за която предшествениците му са можели само да мечтаят. Силна държава, организирана администрация, могъща армия и цялата тази машина е подчинена на волята на един единствен човек: на Краля!

Нека разгледаме Слънцето в наталната карта на Луи. Светилото е в знак Дева, в десети дом. Тази позиция отговаря на образа на крал, посветен на страната си, стараещ се да вникне във всички подробности на управлението и съвестно да изпълнява задълженията си. Ето какво пише самият Луи: „Аз трябва да съм информиран за всичко, да чувам гласа на всеки мой поданик, винаги да знам качеството и броя на моите войски, състоянието на всяка крепост, да напътствам по всеки повдигнат въпрос“.  Кралят се придържал към стриктен дневен режим, денят му започвал рано и бил внимателно планиран. Той знаел не само как да се забавлява, но и здраво да работи. По време на управлението му бързо се развивали търговията и промишлеността, укрепвал се флотът, страната се обединявала. През по-голямата част от царуването на Луи Франция била водещата  сила в Европа, с която останалите държави трябвало да се съобразяват.

Историята е признала заслугите на монарха, но той е останал в паметта на съвременниците си като суетен и разточителен човек, известен със своите прищевки и великолепие. Наталното му Слънце в скромния и усърден знак Дева, аспектирано само от Нептун, изобщо не съответства на този образ.

Позицията на Луната обаче в царствения знак Лъв, в съвпад с Венера и участваща в силна тау-квадратура с Юпитер и Сатурн, при това аспектирана от Плутон, носи съвсем различно послание. Тази планетна конфигурация обяснява страстта на Луи към разкошното облекло и фината обстановка. Той притежавал множество костюми, изящно украсени с дантели, панделки и бижута. Негов отличителен аксесоар били сложните перуки, които му придавали величествен вид. (Всъщност Луи започнал да носи перуки още в младостта си, след като оплешивял поради прекаран коремен тиф). Стилът на „Краля Слънце” се наложил сред френския двор и влияел на модата сред цялата европейска аристокрация.

Монархът бил страстен поклонник на изкуството и особено на танца. Той лично участвал в множество балетни постановки в двора, а неговият ентусиазъм довел до създаването на Кралската балетна академия. Луи бил покровител на изкуствата и щедро насърчавал работата на художници, поети, драматурзи, скулптори и архитекти. Той имал вроден усет за красотата, (какво друго може да се очаква от човек с натален съвпад Луна- Венера), и бързо оценявал способните творци.  

Луи далеч не се задоволявал с реформирането на дворцовата мода и с развитието на изкуствата. Той решил, че кралският дворец, Лувърът, не е достатъчно просторен и удобен, за да бъде негова резиденция. Кралят желаел създаването на съвършен палат; невиждан дотогава във Франция, а и в Европа. Така се появил Версай, чието построяване погълнало огромни суми. (За човек с напрегнат аспект на Юпитер към Луната и Венера нищо не е достатъчно скъпо и голямо, особено когато е крал!). Най- впечатляващото място в новата резиденция на Луи била Огледалната зала, дълга цели 79 метра и украсена с богато изписан свод. Тя впечатлила дори венецианския посланик, свидетел на едно празненство. „В голямата галерия запалиха хиляди светлини и те се отразиха в огледалата, които покриват стените и в брилянтите на кавалерите и дамите. Беше по- светло от ден. Всичко блестеше в красота и величие като в някакъв сън или в омагьосано царство“. Потресаващо, нали? Именно този бил ефектът, който Кралят Слънце търсел и постигнал. Той прекрасно знаел, че влияние се печели не само с войни, които не спестил на Франция, но и с демонстрация на сила и богатство. (Неслучайно царствената му Луна в Лъв е в девети дом). Освен блясък, той показвал открито волята си във външната политика. Кралят не търпял  възражения от страна на европейските „джуджета“. Когато през 1683 г. Генуа отказала да спре да строи галери за Испания, с която Луи бил във война, градът бил подложен на морска бомбардировка, която буквално го сринала. В резултат на това дожът бил принуден да дойде във Версай и лично да се извини на краля!

Дотук разглеждах предимно влиянието на Юпитер, разположен в Плутоновия знак Скорпион, към съвпада на Луната и Венера. Самият Плутон, благоприятно аспектиращ този тандем, потърждава, че Съдбата щедро осигурила на този крал необходимите ресурси като власт и пари, за да задоволи огромните си амбиции.

Не бива да пренебрегваме обаче ролята на Сатурн в картата на Луи. Ако не знаем някои факти, можем да недоумяваме в какво са се изразявали ограниченията на тази аскетична по природата си планета в живота му. Всъщност ранните години на Луи  преминали в истинска мизерия. Той бил провъзгласен за крал след смъртта на баща си, едва четиригодишен, но реално е поел властта, когато починал неговият пръв министър, кардинал Мазарини. Тогава младият монарх бил на 23 години.  До този момент страната фактически се управлявала от могъщия кардинал. Той отделял незначителни суми за образование и развлечения на момчето, като обяснявал икономиите с гражданската война, Фрондата. Малкият крал трябвало да спи на изпокъсани чаршафи и да носи само по два костюма на година. Хората,  които го виждали тогава, били шокирани от вида му; той буквално бил облечен в парцали. (Финансовите ограничения са типична проява на наталната Сатурнова  опозиция към Венера.) 

Но не само липсата на пари сложила тежък отпечатък върху ранните години на Луи.  Властта на майка му, която тежала над неговата воля, (типично за аспекта Сатурн- Луна), тормозът от страна на Мазарини, пренебрежението на благородниците- всички тези посегателства върху кралската му власт дълбоко наранявали Луи, той се чувствал самотен и унизен. Той си спомнял как веднъж, само петгодишен, едва не се удавил в басейна, и се спасил само защото наблизо имало някой от прислугата. Най- вероятно оттам идвал и страхът му от водата; още една проява на Сатурновото влияние към кралската Луна.  Луи се престрашил да вземе вана само два пъти в  живота си и то по лекарско предписание. Досегът с водата го хвърлял в такъв ужас, че изпадал в истерия, крещял и се задушавал. Поддържал хигиената си като ежедневно се избърсвал с ароматна кърпа, напоена с алкохол.

Но именно изпитанията в ранната му възраст калили волята на Луи и подхранили  решимостта му да управлява. Нещо повече; след трудностите в детството си, той намразил всякакъв вид принуда и ограничения и не позволявал на никого, по никакъв начин да оспорва властта му. (Ето го и квадратът на Юпитер и Сатурн).

Времето, през което управлявал Луи XIV е известно като Златен век във френската история. Време на обединение на страната, на увеличаване на военната й мощ, на издигане на ролята й в световните дела, на културен разцвет. От друга страна обаче, войните, които водел монархът и луксът, в който живеел той и придворните му, обременявали страната с огромни данъци и създавали недоволство. В продължение на цял век европейският абсолютизъм отразявал лъчите на Краля Слънце, но в крайна сметка всичко завършило с кървавия залез за монархията – Френската революция и екзекуцията на Луи XVI.