САТУРН И ПАСТОР ВАН ГОГ
Светът е запомнил Винсент Ван Гог като един от най- големите художници, които са творили някога. Но малцина знаят, че младият Винсент е искал да стане свещеник като баща си и дядо си. Петгодишното обучение в семинарията обаче му се струвало прекалено дълго. По природа той бил импулсивен и страстен човек; нещо което ясно се вижда от наталната му карта. Луната е в огнения и нетърпелив знак Стрелец, в съвпад с управителя на знака Юпитер и в квадратура със съвпада на Марс и Венера в Риби. Воден от желанието си да бъде полезен на бедните и страдащите, Винсент се записва на интензивен курс в Протестантското мисионерско училище, след което трябва да работи шест месеца като мисионер.
През декември 1878 года той пристига в село Патюраж, намиращо се в беден миньорски район в Южна Белгия. Младият мисионер е поразен от нищетата и мизерията, в която живееят хората тук. Картините, които той рисува през този период, предават правдиво потискащата атмосфера в миньорското селище. Те са изпълнени в тъмни и мрачни тонове, контрастиращи с ярките, слънчеви платна, създадени от Ван Гог в по-късните му години. В своята дейност начинаещият проповедник не се задоволява да говори за евангелските идеи, а ги прилага ежедневно в живота си. Той посещава болните, чете Писанието на неграмотните и учи децата да четат. Всички пари, които получава като възнаграждение за работата си, той раздава на бедните.
Веднъж младият пастор дава обувките си на един беден миньор и понеже няма други, е принуден да ходи бос дълго време. Собственичката на бараката, която бил наел, започва да го упреква за безразсъдството му, а той й отговаря, че обувките са твърде голям лукс за пратеник на Христос. Миньорите първоначално посрещат неговата безкористност с недоверие и враждебност. Ван Гог не притежава ораторски дар. Когато говори, жестикулира твърде много, енориашите не разбират добре проповедите му. Въпреки това той „гори” в работата си. Вечер посреща миньорите, които излизат изморени от дългия работен ден, с пламенни проповеди. Това ги дразни и те го обсипват с обиди. „Укори ме, братко мой, защото го заслужавам, но слушай Божието Слово!“- е отговорът на Божия служител. Постепенно той успява да трогне и да развълнува селяните със своето съчувствие и те се поддават на неговото обаяние.
Нека да видим транзитите в картата на Ван Гог през тази тежка и гладна зима.
Транзитният Сатурн се намира в неговия десети дом. Винсент е изправен пред предизвикателството да докаже своята стойност пред обществото, пред Комитета по Евангелизация и пред баща си. В подобни периоди влиянието на Сатурн се проявява както чрез трудности и ограничения, така и чрез могъщи авторитетни фигури, които са овластени от обществото да съдят действията на човека.
Тежката сянка на Великия Учител пада върху наталния съвпад на Венера и Марс, разположен в чувствителния и съзерцателен знак Риби. Винсент притежава нежна душа, тънък усет за красотата и проявява голяма всеотдайност в ролята си на проповедник. Той щедро раздава времето и енергията си на всички, които се нуждаят от помощ и закрила. Помага на жените в домакинската им работа, прибира изоставени животни и се грижи за тях, дори увещава децата да не измъчват майските бръмбари. Когато в областта пламва тифусна епидемия, той се грижи неуморно за болните, като не се храни, не си доспива, раздава и малкото останали му дрехи. Винсент смята, че така изпълнява християнския си дълг, но инспекторът от Комитета по Евангелизация, който пристига на обиколка, не е на същото мнение. Той преценява, че Ван Гог проявява «недопустими крайности на служебно усърдие» и «не притежава здрав разум и уравновесеност, необходими за добрия евангелист».
Подобно е и мнението на бащата на Винсент, който идва да го види, след като получава от хазайката му едно тревожно писмо. Пастор Теодорус ван Гог също смята, че вярата на сина му е прекалена. Той го съветва да държи на сана си, да проявява сдържаност и да пази достойнството си. (Забележете, че всички тези качества са типично Сатурнови и са абсолютно чужди на всеотдайната природа на Венера и Марс в Риби.)
Воден от своето състрадание и желание да опознае живота на миньорите, през април Винсент слиза в шахтата „Маркас” и няколко часа обикаля из галериите на седемстотин метра дълбочина. Той не си е представял, че миньорите работят в такива непосилни условия и избухва в негодувание. Треперещ от възмущение, мисионерът отива в управлението на мината и настоява в името на човешката справедливост и милосърдие спешно да се направят подобрения, които да облекчат труда на работниците. В отговор получава смях и оскърбления, както и заплахи, че ще бъде затворен в лудница, ако не престане да създава проблеми. През пролетта на 1979 година, когато се случва въпросното събитие, транзитният Сатурн е вече в съвпад с наталното Слънце на Винсент в Овен. В конфликта с ръководството на мината пасторът проявява буйната смелост, настойчивост и прямота, характерни за Слънцето в този огнен знак.
Малко по- късно, на 16 април 1879 г. в мината Боринаж избухва страшна експлозия. Загиват няколко миньори, а десетки са пострадали и умират от раните си, тъй като в мината няма болница. Винсент помага на ранените с каквото може. Той дори пренася един тежко пострадал миньор, смятан от лекаря за обречен, в своята колиба, грижи се за него в продължение на месец и му помага да се върне към живота.
Постоянните експлозии, тежкият труд и и жестокостта на собствениците на мините нажежават положението и работниците обявяват стачка. Винсент е изцяло на тяхна страна. Той организира набиране на средства за стачкуващите и спори с управата на мината. Ситуацията излиза извън контрол и тълпа миньори решават да подпалят рудника. Винсент успява да ги възпре: „Няма нужда от насилие!- казва той- Запазете човешкото си достойнство, защото жестокостта убива всичко добро в човека“.
Собствениците на мините не прощават на мисионера неговите действия в защита на правата на миньорите и го обвиняват в организиране на стачката. Комитетът по Евангелизация в Белгия незабавно го отстранява от длъжността му, като се позовава на това, че му липсва красноречие. За Винсент ван Гог това е сериозен психологически удар, който бележи целия му последващ живот.
Новината, че Винсент е уволнен от „брюкселските господа“, бързо се разнася в Боринаж. Миньорите и жените им изпращат своя пастор разплакани. Той се сбогува с тях и тръгва за Брюксел пеша, защото няма пари, бос, защото е раздал всичко, което е притежавал.
Винсент Ван Гог е отхвърлен от Комитета и вярата му е пречупена. Той чувства, че Бог е отчайващо далеч от своите служители. Младият мъж се връща при родителите си, като се надява на разбиране, но не го намира. Баща му настоява да прекрати безцелното си съществуване и да си избере каквато и да е професия, която ще му носи доходи. Винсент отново напуска родния дом, за да стане скитник. „Има нещо у мен, но какво е то?”- пита се той постоянно. Цялата година, през която Сатурн транзитира в съвпад със Слънцето на Винсент, той търси себе си и своето призвание, като изпада в продължителни тежки периоди на отчаяние. Младежът стига до най- ниското стъпало на нищетата и обезсърчението, когато вече няма сили да върши нищо, дори да рисува. Пасторът у него вече е мъртъв, досегашният му живот е приключил. Той няма какво да губи. Преди години на няколко пъти брат му Тео го е съветвал да се захване с живопис, но Винсент винаги е отказвал, може би изплашен от стихийната сила, която е усещал в себе си и която проповедничеството му неочаквано е отприщило. Когато обаче всички предишни пътища са се затворили пред него, той си казва: „Ще взема отново молива, който бях захвърлил в голямото си отчаяние и пак ще почна да рисувам.”
Така, след дълги колебания, накрая Винсент Ван Гог решава да приеме изстрадания дар, който му е донесъл транзитният Сатурн в десети дом: Съдбата си на Творец.
